Забравените татуировки на Балканите: Символи на закрила, вяра и идентичност
В сърцето на западните Балкани една древна легенда векове наред се е предавала тихо от потомство на потомство, посредством сръчните ръце на майките, пише .
Известен като " сичане " /sicanje, този обред е бил надалеч повече от бижу – това е била свещена процедура, вкоренена в концепциите за протекция, еднаквост и принадлежност.
Макар че най-често се свързва с католическите хървати в централна Босна и Херцеговина и елементи от Далматинския район на Хърватия, практиката е била публикувана и измежду албанките и влашките дами, което подсказва за бездънен, предхристиянски генезис, по-стар даже от идването на славяните на Балканите.
Следи от този бит доближават до илирийския интервал, макар че учените стартират да го документират едвам през XIX век.
Макар през днешния ден да е съвсем забравено, " сичането " в миналото е било необятно публикувано. То оставяло забележими белези по кожата, само че още по-дълбоки следи в паметта и традицията.
Old women with tattoos characteristic for Croatian Catholics in Bosnia. The tradition is called " sicanje ", and it was originally used to protect against the Ottomans. Central Bosnia, 1930s - 1940s.
How does it protect against the Ottomans?
Ottomans thought tattoos were…
— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood)
Практиката обаче не е била всеобщо призната — източноправославните славяни да вземем за пример не одобрявали обичая и постоянно го гледали с неуважение.
В края на XIX век археологът Чиро Трухелка стартира да документира тези татуировки и става един от първите учени, които ги учат и илюстрират.
Неговата работа е последвана от доктор Леополд Глюк, който през 1894 година разгласява в детайли проучване във Виена, озаглавено „ Татуирането на кожата измежду католиците в Босна и Херцеговина “.
Татуировките нормално се правели на дребни девойки – от време на време и на момчета – още от шестгодишна възраст.
Процедурата всекидневно се правила в интервала сред празника на Свети Йосиф през март и празника на Свети Йоан Кръстител през юни – дати, наситени с културна и религиозна символика.
У жінок-хорваток Боснії і Герцеговини існувала традиція нанесення татуювань із християнською символікою. Це покривало известно під час османського панування (1463-1878) і потім по інерції перейшло у ХХ ст. Традиція каже: так робили, щоб турки не домагалися жінок і не викрадали їх
— Сім глеків сикери (@chovnovyi)
Жените татуирали забележими елементи от тялото – ръце, китки, бузи, вежди, даже под шията – със знаци, свързани както с християнската религия, по този начин и с предхристиянски духовни обичаи. Момчетата най-често били татуирани по дясната ръка, гърдите, челото или показалеца.
Най-често употребяваните знаци включвали кръст, ленти, претекстове на ограда и изображения на клончета.
Вариациите на кръста постоянно включвали по-малки разклоняващи се линии, наричани „ дребна елха “, наподобяващи фини клончета. Гривните обхващали китките и постоянно били съчетавани с дребни кръстове.
В дизайните се появявали и езически детайли – най-изразено това били простите кръгове, свързвани с обичайните общности.
Резултатът бил неповторимо обединение на християнска и езическа изразност, обединени не посредством опълчване, а посредством последователност, символизирайки по едно и също време природата, фамилията и вярата.
Yes. I'm Croat, and what the Croatian women did to protect their little ones from the Turks and the Muslims was by tattooing the girls. This did work, and eventually the Turks were almost entirely driven out of the Balkans.
— ozpat (@_ozpat)
Британската антроположка Едит Дъръм, известна с обширните си проучвания на Балканите, предлага едни от най-ясните тълкувания на тези алегорични претекстове.
По време на полевата си работа в албанските планини Тети–Шала, тя съумява да разчете смисъла на избрани католически татуировки едвам след консултация с локални албанци.
Те ѝ обяснили, че дребните черти, заобикалящи полукръг на античен надгробен камък, изобразяват светлина – предавана както от Слънцето (Диели), по този начин и от Луната (Хъна), която постоянно била представяна като сърп.
Това разобличаване трансформира разбирането за дизайните, следени в босненските католически татуировки, показвайки, че те не са просто декоративни детайли, а стилизирани изображения на естествени сили – слънчеви лъчи, лунна светлина и божествени знаци – израз на поклонение пред небесния свят.
Традицията стартира да замира след Втората международна война, изключително с възхода на социалистическа Югославия, която обезкуражавала националните традиции и религиозните прояви.
Kai just turned 18 two weeks ago, kids can't get tattoos. Tats have existed at least since the neolithic, across many world cultures:
1. Catholic Sicanje women
2. Mummy of Egyptian priestess.
3. " Siberian Ice Princess, " a 2,500year old mummy.
4. Dulong woman from Yunnan China
— Cassiel Angelos (@pacific_flyway)
До средата на XX век практиката съвсем изчезва, оцелявайки единствено върху набраздената от годините кожа на възрастни дами в отдалечените села.
Тези татуировки, в миналото белези на духовна мощ и фамилна връзка, последователно били изместени от нови обществени правила и идеологии.
Днес обаче се следи безшумно възобновление. В елементи от Хърватия и Босна и Херцеговина модерни татуисти стартират да интерпретират обичайните претекстове на " сичането " благодарение на съвременни техники.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Известен като " сичане " /sicanje, този обред е бил надалеч повече от бижу – това е била свещена процедура, вкоренена в концепциите за протекция, еднаквост и принадлежност.
Макар че най-често се свързва с католическите хървати в централна Босна и Херцеговина и елементи от Далматинския район на Хърватия, практиката е била публикувана и измежду албанките и влашките дами, което подсказва за бездънен, предхристиянски генезис, по-стар даже от идването на славяните на Балканите.
Следи от този бит доближават до илирийския интервал, макар че учените стартират да го документират едвам през XIX век.
Макар през днешния ден да е съвсем забравено, " сичането " в миналото е било необятно публикувано. То оставяло забележими белези по кожата, само че още по-дълбоки следи в паметта и традицията.
Old women with tattoos characteristic for Croatian Catholics in Bosnia. The tradition is called " sicanje ", and it was originally used to protect against the Ottomans. Central Bosnia, 1930s - 1940s.
How does it protect against the Ottomans?
Ottomans thought tattoos were…
— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood)
Практиката обаче не е била всеобщо призната — източноправославните славяни да вземем за пример не одобрявали обичая и постоянно го гледали с неуважение.
В края на XIX век археологът Чиро Трухелка стартира да документира тези татуировки и става един от първите учени, които ги учат и илюстрират.
Неговата работа е последвана от доктор Леополд Глюк, който през 1894 година разгласява в детайли проучване във Виена, озаглавено „ Татуирането на кожата измежду католиците в Босна и Херцеговина “.
Татуировките нормално се правели на дребни девойки – от време на време и на момчета – още от шестгодишна възраст.
Процедурата всекидневно се правила в интервала сред празника на Свети Йосиф през март и празника на Свети Йоан Кръстител през юни – дати, наситени с културна и религиозна символика.
У жінок-хорваток Боснії і Герцеговини існувала традиція нанесення татуювань із християнською символікою. Це покривало известно під час османського панування (1463-1878) і потім по інерції перейшло у ХХ ст. Традиція каже: так робили, щоб турки не домагалися жінок і не викрадали їх
— Сім глеків сикери (@chovnovyi)
Жените татуирали забележими елементи от тялото – ръце, китки, бузи, вежди, даже под шията – със знаци, свързани както с християнската религия, по този начин и с предхристиянски духовни обичаи. Момчетата най-често били татуирани по дясната ръка, гърдите, челото или показалеца.
Най-често употребяваните знаци включвали кръст, ленти, претекстове на ограда и изображения на клончета.
Вариациите на кръста постоянно включвали по-малки разклоняващи се линии, наричани „ дребна елха “, наподобяващи фини клончета. Гривните обхващали китките и постоянно били съчетавани с дребни кръстове.
В дизайните се появявали и езически детайли – най-изразено това били простите кръгове, свързвани с обичайните общности.
Резултатът бил неповторимо обединение на християнска и езическа изразност, обединени не посредством опълчване, а посредством последователност, символизирайки по едно и също време природата, фамилията и вярата.
Yes. I'm Croat, and what the Croatian women did to protect their little ones from the Turks and the Muslims was by tattooing the girls. This did work, and eventually the Turks were almost entirely driven out of the Balkans.
— ozpat (@_ozpat)
Британската антроположка Едит Дъръм, известна с обширните си проучвания на Балканите, предлага едни от най-ясните тълкувания на тези алегорични претекстове.
По време на полевата си работа в албанските планини Тети–Шала, тя съумява да разчете смисъла на избрани католически татуировки едвам след консултация с локални албанци.
Те ѝ обяснили, че дребните черти, заобикалящи полукръг на античен надгробен камък, изобразяват светлина – предавана както от Слънцето (Диели), по този начин и от Луната (Хъна), която постоянно била представяна като сърп.
Това разобличаване трансформира разбирането за дизайните, следени в босненските католически татуировки, показвайки, че те не са просто декоративни детайли, а стилизирани изображения на естествени сили – слънчеви лъчи, лунна светлина и божествени знаци – израз на поклонение пред небесния свят.
Традицията стартира да замира след Втората международна война, изключително с възхода на социалистическа Югославия, която обезкуражавала националните традиции и религиозните прояви.
Kai just turned 18 two weeks ago, kids can't get tattoos. Tats have existed at least since the neolithic, across many world cultures:
1. Catholic Sicanje women
2. Mummy of Egyptian priestess.
3. " Siberian Ice Princess, " a 2,500year old mummy.
4. Dulong woman from Yunnan China
— Cassiel Angelos (@pacific_flyway)
До средата на XX век практиката съвсем изчезва, оцелявайки единствено върху набраздената от годините кожа на възрастни дами в отдалечените села.
Тези татуировки, в миналото белези на духовна мощ и фамилна връзка, последователно били изместени от нови обществени правила и идеологии.
Днес обаче се следи безшумно възобновление. В елементи от Хърватия и Босна и Херцеговина модерни татуисти стартират да интерпретират обичайните претекстове на " сичането " благодарение на съвременни техники.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ